Прохладна юнска сутрин е. Мястото е Южна Франция, в близост до Авиньон, на 4 км. на запад от Узе.
Не зная датата и деня, и не ме интересува… събуждам се и с босите си крака отивам бързо до големия и тежък прозорец, отварям с нетърпение вратата към просторния балкон, а навън лястовиците и птички, които не мога да различа, отдавна пеят толкова красиво и примамливо, разнася се и сладко и опияняващо ухание на лавандула от близките полета. Въздухът е толкова наситен с аромати, а в съзнанието ми е експлозия от щастие, задоволство и нетърпение. Взимам набързо душ и отварям стария дървен скрин от масивен махагон. Изобщо нямам колебание, че искам да облека възможно най-леката и ефирна рокля. Разнасям любимия крем, коригирам онези малки точици по лицето (спомен от миналото лято край басейна), покривам устните с лек балсам с цвят и ги притискам бързо. Търся с поглед четката и разпущам косата си, аромата на деня е Chanel Paris-Riviera, за да запечатам лятото по кожата си.
Почти тичайки, по огромните каменни стъпала, не усетих как съм слязла в градината. Аромата на жасмин и лавандула е толкова силен и меден, поемам си дълбоко въздух, сякаш искам да събера цялото това ухание.
По каменистата пътеката бодро крачеше французин на средна възраст с вкусен багет в ръка,
–Bonjour, mademoiselle! Ça va?
–Bonjour! Ça va, très bien! Merci!
Реших бързо да се отдалеча и да не му дам възможност да измъчва повече френския ми…
Закуската беше вече сервирана и нямах търпение за топло и ароматно кафе. Огромната маса изобилстваше от сочни плодове, събрали слънчевите лъчи, няколко вида местен мед от цвят на лавандула, мандарина, жасмин, последвани от сладката на Bonne Maman. Задължителните crêpes(палачинки), пресни кроасани, сервирани главно заради чужденците, докато местните обичат да закусват омлет, œuf poché(поширани яйца) или багет с масло, който задължително се консумира прясно изпечен.
Бивша резиденция от 18 век, замъкът d’Arpaillargues сега е превърнат в красив и уютен хотел. Някога собственост на фамилия D’Agoult, станала известна заради унгарския пианист Франц Лист, който при едно от посещенията си е пребивавал в замъка и се е влюбил в Мари дьо Флавини, съпруга на Чарлз Д’агул. По-късно талантливият музикант посвещава произведение на любимата си и увековечава любовта, пламнала зад каменните стени на замъка. И ако притихнете усамотени в някое кътче може би ще чуете нежната мелодия, сътворена от виртуозния пианист… разказът на мениджъра на хотела беше толкова увлекателен и бих се обзаложила, че за част от секундата в ушите ми прозвучаха най-красивите тонове.
Превъртайки наум тази очарователна любовна история бях готова за нови приключения, а планът за деня включваше разходка из околностите и задължителното изгубване в малките улички на съседния град.
Лежерното нищоправене край басейна е опцията за утре, а в следващия пост ви взимам на разходка из лавандуловите полета на Южна Франция… доскоро!
______________________________
Château d’Arpaillargues
Rue du Château
30700 Arpaillargues
