Има едни лавандулови полета в Южна Франция, които видите ли ги, значи сте открили душата на тази страна…
Рано сутринта, още когато сервираха пресните багети за закуска, бързо взех със себе си няколко, пакет масло и пресни домати, и с колелата се отправихме към близкото село. Пътят до там е тесен и неравен, но много живописен. Безкрайни житни полета, лозя, градини с ароматни кайсии се сменяха пред очите ми.
Пътят ни водеше през сгушени селца и тесни пътеки, а във въздуха вече се усещаше лавандуловата омая. Нямах търпение да се разкрие пред мен цялата прелест на „синьото злато“ на Прованс, но и в най-смелите си мечти не бях подготвена за цялата пищност и изобилие от емоции, които само след секунди щяха да изпълнят сетивата ми.
Точно там пред мен, вдигайки поглед беше огромното поле от синьо-лилави цветчета. Вятъра леко минаваше през тях и разнасяше божествения аромат на километри. Бели пеперуди, сякаш играеха с цветовете някакъв магичен танц, а жуженето на пчелите превръщаше гледката от аромати, цветове и музика в истински природен спектакъл. Експлозия от задоволство бе обзело съзнанието ми и исках да запечатам всяко кътче от безкрайната уханна шир.
