Тези дни се замислих за всички хубави спомени, които пазя в сърцето си и които ми помагат да преминавам през трудните моменти, които всеки от нас преживява от началото на тази обещаваща и така чакана Нова година… и поглеждайки назад изпитвам нищо повече освен Благодарност.
Искрена и огромна Благодарност за храната, която имам възможност да избирам и която храни тялото ми, за топлия и уютен дом, за любовта и подкрепата, за всички хубави моменти на безгрижие споделени с приятели на чаша маргарита без да се налага да я сърбам през маска. За невероятните и вълшебни пътешествия, придружени от любим човек, за смеха и радостта, за малките изненади, за красиво и неочаквано цвете, подарено без повод „просто, защото е сряда!“… За семейството, за мама и тате, които последно видях и гушнах през юни 2019г., пътувахме заедно до Франция и това беше един от онези вълшебни и магични моменти, които не забравяш, защото са толкова истински, без сценарии и уговорки, без условия и очаквания.
Събуждах се още преди първия слънчев лъч и слизах в градината, а мама, сякаш прочела мислите ми беше вече там. С направени коси и задължителното червило „Хайде, взимай кафе и идвай да сътворим деня преди всички надути французи да са станали!“. И говорехме с часове и смеха ни ставаше още по-весел и шумен сред възмутените и тихи, вече закусващи в мълчание les français. Тате идваше, за да каже „Добро утро на най-красивите момичета“ и се заемаше да инспектира местния мед и винаги достигаше до извода, че по-хубав и вкусен от неговия няма. Няма нищо по-хубаво и сладко от сътвореното с любов и желание! И не подозирах колко вълшебен ще е денят, през малки и тесни улички, носещи аромата на току-що изпечен croissant au chocolat, а обядът можеше да продължи цял ден или докато има розе на масата с гледка към най-красивото шато, разположено като корона на отсрещния хълм.
А онези лавандулови полета, на които може да ви отведе само любимият мъж, който „въпреки егото си прави вътрешни компромиси за мен. Те не са велики заради размера си, а са велики защото ги прави тихо… помислил е върху желанията ми и ги е направил свои„… те са още пред очите ми и зная, че ще ги видя пак и ще усетя топлото и наситено ухание на нежна лавандула във въздуха и трептящото и вибриращо усещане на радост, веселие, безгрижие и Благодарност!
И накрая ако имате поне един човек, скъп и мил, за когото да сте благодарни, макар да не е на един поглед разстояние – благодарете му! Обадете му се! Кажете му колко е важен за вас.
След всяка буря изгрява слънце! Топло, нежно и галещо слънце и то носи надеждата, че всичко хубаво ни предстои!
Благодаря!
